Върховният административен съд в състав: председател: Ваня Анчева, и членове: Павлина Найденова и Даниела Мавродиева, с участието на секретар-протоколиста Анелия Станкова разгледа административно дело № 5698 по опи­са за 2011 г. на Върховния административен съд – седмо отделение, докладвано от съдията Павлина Найденова.
   Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
   Образувано е по жалба, подадена на 12.01.2011 г. от Емил Борисов Димов от София, срещу Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, от винетни такси при ползване на републиканските пътища (загл. доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.; бр. 56 от 2011 г., в сила от 22.07.2011 г.). Първоначално в жалбата е посочено, че Емил Борисов Димов я подава като пълномощник на майка си Цветанка Славейкова Димова, впоследствие с уточнение от 7.03.2011 г. е заявил, че поддържа жалбата като подадена лично от негово име.
   Посочва в жалбата, че майка му Цветанка Славейкова Димова е собственик на автомобил, придобит като инвалид 1-ва група без придружител, поради което има право на безплатна винетка при ползване на републиканската пътна мрежа. Поради заболяването си е трудно подвижна и през по-голямата част от годината не е в София, поради което му е дала пълномощно да я представлява пред социалните служби по всички въпроси, свързани с тяхната дейност. На 28.12.2010 г. се е снабдил с бланка (молба-декларация) за издаване на безплатна годишна винетка, в която изрично е посочено какви документи като копие се прилагат към нея. На 29.12.2010 г. е подал изискуемите документи в Териториална служба „Социално подпомагане“ – Сердика, които служителите са отказали да приемат с доводи, че не се представят за сверка оригиналните документи. Възразил е, че това изискване не е посочено в бланката, служителите не са посочили нормативния акт, въз основа на който се изискват оригиналите, поискали са личната карта на майка му. Представил е нотариално заверено пълномощно, в копие и оригинал, с оглед на което може да извършва представителство със собствените си лични документи, но отново са отказали да приемат представените от него документи. Позовал се е на чл. 11 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), който предвижда, че никой няма право да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице.
   При запознаване с Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г., издадена от министъра на транспорта и министъра на труда и социалната политика, е установил изискване в чл. 2, ал. 3, т. 4 за представяне за сверяване на личния документ на упълномощителя. Установил е, че в чл. 2, ал. 3, т. 4 е посочено, че към молба-декларацията се прилага лична карта или личен паспорт на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и на упълномощеното от него лице, както и на законния представител в случаите по ал. 2 (за справка). В жалбата се иска да се отмени разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4 от наредбата (посочената в жалбата ал. 3 – чл. 2, ал. 3, т. 4 е в редакцията действаща преди 1.01.2010 г.), съдържаща изискването за представяне лична карта или личен паспорт на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, като незаконосъобразна в противоречие със законите на страната и чл. 11 ЗБЛД.
   Ответната страна счита жалбата за неоснователна и представя писмено становище.
   Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
   Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, породена при наличие на правен интерес от страна на жалбоподателя. В качеството на упълномощено лице по чл. 2, ал. 3 от наредбата, въз основа на пълномощно с нотариално заверен подпис на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане на жалбоподателя е отказано приемането на молба-декларация (заявление-декларация) с приложенията по чл. 2, ал. 4, т. 4, поради което има личен непосредствен пряк правен интерес да оспори разпоредбата, въз основа на която е отказано да се приемат представените от него документи. От него се е изисквало да наруши закона, като използва лични документи на друго лице. Дори да има възможност за упълномощаване на друго лице от страна на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, спрямо него също ще важи записаното изискване за представяне на оригинален личен документ на упълномощителя. Като довод в тази насока може да послужи и писмото на МТСП от 7.02.2011 г., изпратено до жалбоподателя, в което е посочено, че във връзка с изпълнение на разпоредбите на чл. 2, ал. 4, т. 4 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. служителите на дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, са поискали за справка двете лични карти (на жалбоподателя и на майка му). Без значение е обстоятелството, че впоследствие е издаден безплатен винетен стикер.
   Разгледана по същество жалбата е основателна.
   Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане подава молба-декларация (след изменението – ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 22.07.2011 г. (заявление-декларация) по образец (приложение № 1) за получаване на безплатна едногодишна винетка за собствения си или съпружеска имуществена общност лек автомобил в дирекция „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане по постоянния си адрес. Член 2, ал. 3 – молба-декларацията (след изменението заявление-декларацията) може да бъде подадена и чрез упълномощено лице въз основа на пълномощно с нотариално заверен подпис по постоянен адрес на лицето по ал. 1.
   В чл. 2, ал. 4 (ал. 3 в редакцията, действаща до 1.01.2010 г.) от наредбата са посочени документите, които се прилагат към молба-декларацията (заявление-декларация), съгласно т. 4 от същата разпоредба към молба-декларацията се прилага лична карта или личен паспорт на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и на упълномощеното от него лице, както и на законния представител в случаите по ал. 2 (за справка).
   След изменението на наредбата (ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 22.07.2011 г.) посочената разпоредба на чл. 2, ал. 4, т. 4 е запазена, предвижда към заявление-декларацията да се прилагат лична карта или личен паспорт на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и на лицата по ал. 2 и 3 (за справка). В разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4 от наредбата както в редакцията действаща от 1.01.2010 г. през процесния период, така и след изменението й (ДВ, бр. 56 от 2011 г., в сила от 22.07.2011 г.) е запазено изискването да се представя лична карта или личен паспорт както на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, така и на лицата по ал. 2 и 3 (за справка) – текстът на разпоредбата е допълнен с израза „и 3“. Основателни са доводите, че изискването едновременно с личния документ на упълномощеното лице да се представя и личният документ на упълномощителя – лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, противоречи на разпоредбата на чл. 11 от Закона за българските лични документи, който предвижда, че никой няма право да дава или приема в залог, както и да използва или преотстъпва български личен документ на друго лице. С изискването на чл. 2, ал. 4, т. 4 от наредбата упълномощеното лице да представя лична карта или личен паспорт на упълномощителя се нарушава забраната да се използва български личен документ на друго лице. Възможно е изискване да се представя копие от лична карта или личен паспорт на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, но в разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4 не е посочено, че се изисква копие на тези документи, поради което следва да се приеме, че изискването е за представяне на оригинален личен документ на друго лице, което е незаконосъобразно, дори и да се изисква за справка, тъй като представлява използване на този документ от друго лице.
   С оглед на това разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 4 от наредбата следва да се отмени в частта относно израза „на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и“, като няма пречка допълнително в наредбата да се предвиди изискване за представяне на копие от тези документи.
   Не са поискани разноски от жалбоподателя, поради което не се присъждат.
   Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение,    Отменя чл. 2, ал. 4, т. 4 от Наредба № Н-19 от 2.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст от винетни такси при ползване на републиканските пътища (загл. доп. – ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.; бр. 56 от 2011 г., в сила от 22.07.2011 г.), в частта относно израза „на лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, както и“.