Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Витафарм Ихтиман“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ихтиман, чрез процесуални представители, с искане за прогласяване нищожността в цялост на Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, съгласувани между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския фармацевтичен съюз (БФС) на основание чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) (по-надолу „Условията“). Алтернативно се иска отмяна, отнасяща се до чл. 15, ал. 3 и 4, чл. 25, ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от приложение № 3 („Образец на типов договор“), представляващ неразделна част от Условията.

Развити са съображения, че оспореният нормативен административен акт не е надлежно обнародван в „Държавен вестник“. Сочи се, че нормативният акт ограничава възможността да се получи плащане към лицата, притежаващи разрешение или желаещи да притежават разрешение за търговия на дребно с лекарства, изразяващо се в невъзможността да се получи плащане за отпуснати лекарства над определен брой рецепти. Засяга правата на всички задължително здравноосигурени лица, като ограничава възможността им да изберат търговеца на дребно и аптеката, от които да получат лекарствата, които НЗОК е задължена да заплаща изцяло или частично. Претендират се разноски.

Ответникът – Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител, излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът – Български фармацевтичен съюз, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на подадената жалба.

Върховният административен съд, в състав на пето отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е търговец, който притежава разрешения за търговия на дребно с № АП-091/27.02.2012 г. и АП-095/29.02.2012 г. с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, поради което неговите права и законни интереси могат да бъдат засегнати при прилагането на обжалвания нормативен административен акт, който определя условията и реда за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели.

Жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 15 ЗЗО Условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ между директора на РЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на БФС, определени съответно от Надзорния съвет на НЗОК и управителния съвет на БФС, в съответствие с наредбата по чл. 45, ал. 9 ЗЗО.

Условията и редът за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 (предишни чл. 262, ал. 5, т. 1) ЗЛПХМ се издават по силата на законова делегация на основание чл. 45, ал. 15 ЗЗО и според материята, която уреждат, следва да бъдат отнесени към нормативните административни актове – чл. 75, ал. 1 АПК. Условията съдържат административноправни норми, които регламентират предпоставките за сключване на индивидуалните договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, основанията и реда за издаване на отказ за сключване на индивидуални договори, реда и процедурата по сключване на тези договори, като неразделна част от тях са заявлението за сключване на договор (приложение № 1), декларация по образец (приложение № 2) и образец на договор (приложение № 3), лични данни на персонала, работещ в аптеката (приложение № 4), отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати – притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти, от една страна, и лицата със заболявания, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели напълно или частично, от друга. Условията имат многократно правно действие – прилагат се навсякъде, когато възникнат предпоставките за това, докато бъдат изрично отменени.

При така установеното е безспорно, че Условията притежават белезите на подзаконов нормативен административен акт и за валидното им действие е относимо изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията – всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването. Относима е и аналогичната разпоредба на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове, която изисква обнародване на подзаконовите административни актове. Нормата на чл. 78, ал. 2 АПК препотвърждава конституционно установеното изискване за обнародване на нормативните административни актове и в този смисъл всеки акт, за да породи правно действие, за да бъде противопоставен на адресатите си, трябва да е станал тяхно достояние. За нормативните административни актове това става чрез обнародването в „Държавен вестник“, което създава законовата презумпция за узнаване.

По делото не се спори и по несъмнен начин се установява, че подзаконовият нормативен акт не е обнародван в „Държавен вестник“ от органа, който го е издал (арг. от чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗНА и чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК).

Такъв подзаконов нормативен административен акт (необнародван, но приложен) е нищожен. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.

При тази хипотеза не следва да бъдат разглеждани останалите доводи за материална незаконосъобразност на част от разпоредбите на Условията.

С постановеното от настоящия тричленен състав решение тази нищожност следва да се обяви на основание чл. 193, ал. 1, предл. първо от АПК.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Вземайки предвид представения договор за правна помощ и съдействие, участие на процесуален представител в съдебно заседание, както и своевременно направените възражения за прекомерност от ответниците, настоящата инстанция, след като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер за сумата 15 170,30 лв., от които 15 045,30 лв. адвокатско възнаграждение и 125 лв. държавна такса и такса за обнародване в „Държавен вестник“, за което НЗОК и БФС да бъдат осъдени да ги заплатят.

Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд – пето отделение,

Обявява нищожност на Условия и ред за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 5, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, съгласувани между Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз на основание чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване.

Осъжда Националната здравноосигурителна каса и Българския фармацевтичен съюз да заплатят на „Витафарм Ихтиман“ – ЕООД, разноски по делото в размер 15 170,30 лв., от които 15 045,30 лв. адвокатско възнаграждение и 125 лв. държавна такса и такса за обнародване в „Държавен вестник“.

Решението е оставено в сила с Решение № 214 от 9.01.2014 г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 14791 от 2013 г.