Производството е по чл. 23 във връзка с чл. 5, т. 1 ЗВАС.

Образувано е по жалба на Любомир Илиев Василев от Монтана за отмяната на чл. 148 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), приет с ПМС № 235/19.09.1996 г., с твърдение за противоречието й с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост (ЗДС), отменително основание по чл. 12, т. 4 ЗВАС във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Министерският съвет чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ППЗДС е приет от компетентен по чл. 114 от Конституцията на Република България и чл. 6 и 7 ЗНА орган и в рамките на законовата му делегация по § 7 ПЗР на ЗДС. По същество счита, че процедурата по актуването и отписването (деактуването) на даден имот от актовите книги за държавна собственост е техническа дейност по регистрация на недвижимите имоти. С нея не се създават, изменят или погасяват права. Отразените по акта обстоятелства, в това число и достоверността им, подлежат на установяване по съдебен ред.

Представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) оспорва основателността на подадената жалба. Счита, че атакуваната разпоредба е съобразена с разпоредбата на чл. 5 ЗДС, според който държавата установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост. С преобразуването на съществувалите държавни предприятия по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП) (отм.) се погасява правото на собственост на държавата върху имотите, включени в капитала на новообразуваните дружества, като същите стават корпоративна собственост. Настъпването на това обстоятелство се удостоверява с акта за държавна собственост. Съставянето на актове за държавна собственост за недвижими имоти, включени в капитала на еднолични търговски дружества, е необходимо обстоятелство с оглед отчетността при трансформирането и погасяването собствеността на държавата в преобразуваното търговско дружество. Излагат се и съображения за съответствието на разпоредбата на чл. 148 ППЗДС с нормата на § 15а ЗППДОП, според която областните управители в едномесечен срок след поискване от органа по чл. 3 от закона се задължават да актуват като държавни предоставените на държавните предприятия или придобитите от тях недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса, включени са в уставните фондове на предприятията и са им зачислени по разделителните протоколи.

Жалбата е срещу нормативен акт на МС, с който се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, имащи правен интерес от обжалването на акта по съдебен ред. Правото на жалба срещу нормативните актове съгласно чл. 13, ал. 1 ЗВАС е неограничено във времето, което обуславя и допустимостта на същата.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост е приет от Министерски съвет на Република България на основание § 7 от ПЗР на ЗДС, съгласно който МС приема правилник за прилагането на закона. Според чл. 1 от него, с този правилник се уреждат редът и условията за прилагането на ЗДС относно придобиването, управлението и разпореждането с недвижимите имоти и движими вещи - собственост на държавата, както и актуването и отписването от актовите книги на недвижимите имоти - държавна собственост. В отделните глави на правилника са регламентирани редът за управлението на имотите и вещите държавна собственост, отдаването под наем на недвижимите имоти - частна държавна собственост, продажбите и замяната на държавните жилища, ателиета и гаражи, както и надзора и актуването на имотите държавна собственост и отписването им от актовите книги.

Разпоредбата на чл. 148 ППЗДС, чиято отмяна се иска, е в глава Х - “Надзор, актуване на имотите държавна собственост и отписването им от актовите книги”. С разпоредбите на чл. 144 до 146 от правилника са регламентирани правомощията на дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” (според актуалната редакция на чл. 70, ал. 1 ЗДС, ДВ, бр. 55/1997 г., такава дирекция не съществува, а се касае до служба “Държавна собственост”) при областния управител по местонахождението на имота органите върху надзора по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движимите вещи държавна собственост, както и актуването и отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост. Член 147 детайлно изброява недвижимите имоти и вещните права - собственост на държавата, за които се съставят актове за държавна собственост, а с тази на чл. 149 - имотите държавна собственост, за които не се съставят актове за държавна собственост.

С разпоредбата на чл. 148 ППЗДС е регламентирано задължението за компетентния по чл. 145 ППЗДС орган за съставянето на актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на еднолични търговски дружества с държавно участие. Съгласно ал. 1 на този член съставят се актове за държавна собственост за недвижимите имоти, които са били собственост на държавата и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество.

Според ал. 2 на чл. 148 въз основа на акта за държавна собственост по ал. 1 едноличните търговски дружества с държавно имущество могат да се снабдят с нотариален акт за собственост. Когато се установи, че предоставените от държавата или придобити със собствени средства имоти по ал. 2 са включени в капитала на дружеството, но няма съставен акт за държавна собственост, съответният орган по чл. 3, ал. 1 ЗППДОП уведомява дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” по местонахождението на имота и предоставя необходимите документи. С ал. 4 на чл. 148 ППЗДС е предвидено, че в случаите по ал. 3 дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” в едномесечен срок съставя акт за държавна собственост след проверка на условията за неговото съставяне.

Разпоредбата на чл. 148 ППЗДС е незаконосъобразна. Същата е в противоречие с разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС.

С чл. 1 ЗДС е определен материалноправният обхват на закона. Със ЗДС според него се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи, държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Правилникът за прилагане на Закона за държавната собственост е приет на основание § 7 ПЗР на ЗДС. Според чл. 1 с него се уреждат условията и редът за прилагането на ЗДС относно придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти и движими вещи - собственост на държавата, както и актуването и отписването от актовите книги на недвижимите имоти - държавна собственост. От цитираните текстове следва изводът, че разпоредбите на закона и правилника за неговото прилагане относно управлението, отчуждаването, разпореждането и актуването на недвижимите имоти намират приложение само за имотите държавна собственост - частна или публична. По аргумент на противното основание те не намират приложение спрямо недвижимите имоти, които нямат характер на държавна собственост.

С чл. 2, ал. 4 ЗДС законодателят е установил специален статут за имотите и вещите на търговските дружества и фондациите. По силата на тази разпоредба имотите и вещите, включени в капитала и активите на търговски дружества и фондации, не са държавна собственост, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Търговските дружества съгласно чл. 64, ал. 1 ТЗ могат да бъдат събирателни, командитни, дружества с ограничена отговорност, акционерни дружества и командитни дружества с акции. Фондацията според чл. 33, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 ЗЮЛНЦ е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяването на дейност в обществена или частна полза, която се учредява приживе или по случай на смърт с едностранен учредителен акт, с който безвъзмездно се предоставя имущество за постигане на нестопанска цел. В съответствие с цитирания текст от ЗДС всички недвижими имоти и вещи - държавна собственост, включени в капитала и активите на горните търговски дружества и фондациите, не са държавна собственост. Управлението и разпореждането с това имущество се извършва не по реда и начините, предвидени в специалните за това закони - Търговския закон, за търговските дружества, и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за фондациите, а не по ЗДС.

След като това имуществото е престанало да бъде държавна собственост, за него са неприложими разпоредбите на ЗДС и тези на правилника за неговото прилагане, в това число и разпоредбите на глава V от ЗДС и глава Х от ППЗДС за актуването на имотите държавна собственост и отписването им от актовите книги. Тези разпоредби намират приложение само по отношение на имуществото, което към съставянето на акта за държавна собственост е държавна собственост. В противоречие с тези правила и изискванията на чл. 2, ал. 4 ЗДС МС с чл. 148, ал. 1 ППЗДС е предвидил съставянето на актове за държавна собственост за недвижими имоти, които са били, т. е. са престанали да бъдат държавна собственост, поради включването им в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имущество. Щом като имуществото е включено в капитала на търговско дружество по чл. 64, ал. 1 ТЗ, то не е държавна собственост и за него не може да бъде съставен акт за държавна собственост по правилата на глава V ЗДС и глава Х на ППЗДС. В това отношение не се споделят доводите на МС и МРРБ за производното действие на чл. 148 ППЗДС от нормата на чл. 5, ал. 1 ЗДС относно изискването държавата да установява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижимите имоти с акт за държавна собственост.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗДС преследва друга цел. Тя въвежда принципното изискване за държавата да установява правото си на собственост върху недвижимите си имоти с акт за държавна собственост. С нея не се въвежда задължението за съставянето на нов акт за държавна собственост за всяка настъпила промяна в собствеността. За настъпилите промени в собствеността след съставянето на акта за собственост, като изменение или погасяване правото на държавна собственост, същите се отразяват във вече съставения акт за държавна собственост. За това и с § 5 ПЗР на ЗДС и § 9 ПЗР на ППЗДС е въведено задължението за физическите и юридическите лица, които ползват държавен имот, в шестмесечен срок от влизането на закона в сила писмено да уведомят службите “Държавна собственост” към областните управители по местонахождението на имота, а областните управители в 3-месечен срок, а за София в 6-месечен срок от влизането в сила на правилника, да приемат от кметовете на общините на територията на съответната област цялата документация по държавните имоти. Идеята е в тези срокове да се издирят недвижимите имоти държавна собственост, след което се пристъпи към съставянето на актове за държавна собственост.

Несъстоятелно е и позоваването на § 17а ЗППДОП за законосъобразност на разпоредбата на чл. 148 ППЗДС. Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е отменен с влизането в сила на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ДВ, бр. 28/19.03.2002 г.). Недопустимо е позоваването за съответствие или несъответствие на подзаконова норма със законов акт, чието действие е преустановено. Изискването по чл. 15, ал. 1 ЗНА за съответствието на по-ниския по степен нормативен акт с по-високия по степен такъв е валидно само спрямо действащи правни норми.

По тези съображения незаконосъобразни са и разпоредбите на чл. 148, ал. 2 - 4 ППЗДС, даващи възможност на едноличните търговски дружества с държавно имущество да се снабдят с нотариални актове за собственост за имотите държавна собственост, включени в капитала на дружеството въз основа на съставените актове за държавна собственост или за съставянето на актове за държавна собственост за предоставените от държавата или придобити от едноличното търговско дружество с държавно имущество недвижими имоти със собствени средства, включени в капитала на дружеството, когато няма съставен акт за държавна собственост, както и задължението по ал. 4 за дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” при областния управител в тези случаи в едномесечен срок да състави акт за държавна собственост за тези имоти. Държавата чрез своите органи не може да разпорежда съставянето на актове за държавна собственост за недвижими имоти и движими вещи, които по силата на изрична законова норма са изключени от правото й на собственост.

С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 148 ППЗДС като противоречаща на чл. 2, ал. 4 ЗДС е в несъответствие с принципа за съответствие на нормативните актове от по-ниска степен с другите нормативни актове от по-висока степен по чл. 15, ал. 1 ЗНА, което налага отмяната й.

По изложените съображения и на основание чл. 23, изр. първо ЗВАС, Върховният административен съд - петчленен състав,

РЕШИ:

Отменя чл. 148 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с ПМС № 235/19.09.1996 г., обнародван в ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.