Върховният административен съд в състав: председател: Виолета Ковачева, и членове: Маруся Димитрова и Атанаска Дишева, с участието на секретар-протоколиста Цени Йорданова разгледа административно дело № 5103 по опи­са за 2009 г. на Върховния административен съд – първо отделение, докладвано от съдията Маруся Димитрова.
   Производство по чл. 185 и сл. АПК
   Красимира Богданова оспорва чл. 67 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (правилника), приет с ПМС № 97 от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 89 и 96 от 2005 г., бр. 84 от 2007 г. и бр. 95 от 2008 г. – Решение № 2873 от 2008 г. на ВАС), като противоречащ на Конституцията на Република България, която защитава инвалидите, и на чл. 98, ал. 7 от Ко­декса за социално осигуряване (КСО). Поддържа, че е призната за инвалид от 2004 г. и неправилно по цитирания текст е прекратена инвалидната й пенсия, докато тече обжалването на експертното решение на ТЕЛК от 04.09.2008 г. за преосвидетелстване, с което е признат срок на инвалидността 3 г. – до 01.09.2011 г., като е намален процентът на трайно намалена работоспособност от 72 % на 52 %. Обжалвала е водещата диагноза по експертното решение. Поддържа, че има интерес да оспорва чл. 67 от правилника, тъй като текстът е послужил като основание за прекратяване на плащанията по неоспорената част от експертното решение, с което е удължен срокът на инвалидизирането до 01.09.2011 г. Получила е дата за преглед пред НЕЛК на 28.01.2011 г. и ако текстът не бъде отменен, би следвало да живее без средства дотогава. Поддържа, че текстът води до лишаване на инвалидите от право да обжалват експертните решения на ТЕЛК, за да не останат без средства за съществуване. В чл. 95 КСО обжалването на решение на ТЕЛК за преосвидетелстване не е посочено като основание за спиране на пенсията. По КСО обжалването не е основание и за прекратяване на пенсията. Излага доводи и за противоречие с АПК. Позовава се и на изменение на чл. 98 ал. 7 КСО, което ще влезе в сила на 01.07.2009 г. Моли чл. 67 от правилника да бъде отменен като противоречащ на КСО и Конституцията на Република България.
   Ответникът по оспорването – Министерският съвет на Република България, оспорва жалбата и по съображения в писмена защита моли производството по делото да бъде прекратено поради липса на непосредствен и пряк интерес от оспорването, което води до неговата недопустимост. Поддържа, че независимо кой обжалва експертните решения за експертиза на работоспособността, правните последици са едни и същи – обжалването спира плащанията по тях, за да се предотврати възможността да се получават плащания по административен акт, който не е влязъл в сила. Моли оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно.
   Заинтересуваната страна – министърът на труда и социалната политика, редовно призована, не изпраща представител. По съображения в писмено становище, идентични с тези на ответника по същество, моли оспорването да бъде отхвърлено като неоснователно.
   Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа, че оспорването е недопустимо, тъй като чл. 67 от правилника и цялата глава IV „Обжалване на решенията на органите на експертизата на работоспособността“ от правилника са били предмет на оспорване по адм.д. № 11138/2007 г. на ВАС, като с влязло в сила решение ВАС е отхвърлил оспорването за чл. 67 от правилника. Поддържа, че оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
   Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на оспорването и изложеното основание по чл. 146, т. 4 АПК, приема за установено следното:
   С чл. 67 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 97 от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 89 и 96 от 2005 г., бр. 84 от 2007 г., Решение № 2873 от 2008 г. на ВАС – бр. 95 от 2008 г.), е предвидено, че обжалването на решенията от органите на експертизата спират плащанията по тях.
   Красимира Богданова е с призната трайно намалена работоспособност със срок 1 година до 01.09.2005 г. по експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при „IV МБАЛ – София“ – АД, от 17.09.2004 г. С експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при I МБАЛ на Богданова е определена 72 % трайно намалена работоспособност за срок 3 години, със срок на инвалидността – 01.09.2008 г. С експертно решение № 1811 от 04.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания на I МБАЛ е преосвидетелствана и е определена 52 % трайно намалена работоспособност с диагноза, различна от приетата в предишните експертни решения, с тригодишен срок на инвалидността до 01.09.2011 г. С разпореждане № 5006236672/5 от 30.01.2009 г. на Столично управление „Социално осигуряване“ е прекратена личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност от 02.09.2008 г. на основание чл. 73, ал. 2 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 30, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, тъй като не е представила експертно решение за преосвидетелстване с продължен срок на инвалидността освен експертното решение от 2005 г., цитирано по-горе. Към 30.01.2009 г., когато е издадено цитираното разпореждане, Богданова е разполагала с експертно решение № 1811 от 04.09.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания на I МБАЛ, по което срокът на инвалидността е удължен до 01.09.2011 г., върху което е поставен печат „невалидно“ „обжалвано пред НЕЛК“ на Регионалната картотека на медицинската експертиза (РКМЕ) – София град, вх. № 16.09.2008 г. Описаните обстоятелства установяват наличието на пряк, личен интерес на Богданова да оспорва чл. 67 от правилника.
   Не е налице основание за оставяне на оспорването без разглеждане по чл. 187, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), тъй като оспорването на чл. 67 от правилника по адм.д. № 11138/2007 г. е на друго основание – за противоречие с чл. 114 от Конституцията на Република България, противоречие с чл. 2, чл. 57, ал. 1 и чл. 99, ал. 1 АПК и с чл. 112 от Закона за здравето. Сегашното оспорване е за противоречие на текста с Конституцията на Република България, без да е посочен конкретен текст, и с чл. 98, ал. 7 КСО и е допустимо по чл. 187, ал. 2 АПК. Недопустими са доводите за противоречие с чл. 112 от Закона за здравето, които не следва да се обсъждат в това производство, предвид чл. 187, ал. 2 АПК.
   Оспорването на чл. 67 от правилника като противоречащ на Конституцията на Република България е неконкретно, без посочване с коя норма от Конституцията е налице противоречието. Единственият довод в жалбата е за противоречие с Конституцията на Република България, която закриля хората с увреждания. Така оформено, оспорването е неоснователно, тъй като следва да се посочи конкретна норма от Конституцията на Република България, за да се извърши исканата проверка за несъответствие с правни норми от по-висока степен по чл. 146 във връзка с чл. 196 АПК.
   По второто посочено основание – за противоречие с чл. 98, ал. 7 КСО, не е налице основание за оставяне на оспорването без разглеждане и прекратяване на производството по делото поради настъпилата законова промяна (ДВ, бр. 41 от 02.06.2009 г., в сила от 01.07.2009 г.), тъй като по чл. 142 ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Предвид този текст спорът се разглежда, както е предявен – за противоречие с чл. 98, ал. 7 КСО в редакцията от ДВ, бр. 112 от 2004 г., действаща към приключване на устните състезания по делото на 23.06.2009 г.
   По чл. 98, ал. 1 КСО (изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г.) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
   По чл. 98, ал. 4 КСО (изм., ДВ, бр. 112 от 2004 г.) разпорежданията по ал. 1 за пенсиите за инвалидност се издават въз основа на решение на медицинска комисия към ТП на НОИ, която се състои от председател и двама членове.
   По чл. 98, ал. 5 КСО (нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г.) решенията на медицинската комисия се издават в 30-дневен срок от подаване на заявлението за отпускане на пенсията след разглеждане на медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на размера на намалена работоспособност, дата на инвалидизиране и срока на инвалидност.
   По чл. 98, ал. 6 КСО (нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г.) в случай, че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решения на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на заседанието на комисията, на което е прието решението.
   По чл. 98, ал. 7 КСО (нова – ДВ, бр. 112 от 2004 г.), ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, не се издава разпореждане по ал. 1 до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза.
   По чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г.) освидетелстваните могат да обжалват решенията на ТЕЛК в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК.
   От цитираните текстове в редакцията им, действала до 01.07.2009 г. (когато с ДВ, бр. 41 от 2009 г. , в сила от 01.07.2009 г., са изменени чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето и е създадена нова ал. 9, изменен е чл. 98, ал. 7 КСО и е създадена нова ал. 8), следва, че право да обжалват решенията на ТЕЛК и НЕЛК – като органи на медицинската експертиза на работоспособността, имат както освидетелстваните лица, така и редица административни органи, изброени в чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето, а също и председателят на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО към ТП на НОИ. С чл. 98, ал. 7 КСО в тази редакция е създадена забрана да се издават разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии и добавки към тях до влизане в сила на решенията на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на ТЕЛК, съответно НЕЛК. С този текст е въведена забрана за издаване на актове, променящи съществуващи права (изменяне, осъвременяване, спиране, прекратяване на пенсиите), или за създаването им (отпускане, възобновяване, възстановяване на пенсиите). Обхватът на забраната изчерпва всички правомощия на ТП на НОИ и я определя като абсолютна – никакви разпореждания не могат да се издават от ТП на НОИ за промяна на пенсиите, щом е подадена жалба от председателя на медицинската комисия против решенията на ТЕЛК и НЕЛК. Предвид равенството на процесуалните права на оспорващите по чл. 8 АПК следва да се приеме, че забраната по чл. 98, ал. 7 КСО в редакцията от ДВ, бр. 112 от 2004 г. не би могло да важи само при обжалване от председателя на медицинската комисия, а следва да се прилага и при обжалване от освидетелстваното лице. Процедурата не може да е различна в зависимост от това, дали решението е обжалвано от освидетелстваното лице, от органите по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето или от председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО. При наличието на тази забрана за издаване на всякакви разпореждания по чл. 98, ал. 1 КСО, включително за спиране и прекратяване на пенсиите, предвиденото в чл. 67 от правилника спиране на плащанията по обжалвани решения на органите на експертизата на работоспособността е в нарушение на чл. 98, ал. 7 КСО в редакцията от ДВ, бр. 112 от 2004 г. Ако решението на органите на медицинската експертиза на работоспособността е обжалвано частично, без оспорване на удължения срок на инвалидността, предвиденото в чл. 67 от правилника спиране на плащанията е неизпълнимо, без да се издаде разпореждане за спиране или прекратяване на пенсията, което е забранено по чл. 98, ал. 7 КСО в редакцията от ДВ, бр. 112 от 2004 г. Въведената практика да се слага печат „невалидно“ на цялото експертно решение, макар че не се спори по удължения срок на инвалидизиране, а само относно диагнозата и следващия от нея размер на трайно намалена трудоспособност, няма опора в Закона за здравето и КСО.
   С цитираното по-горе изменение на чл. 112, ал. 1 и нова ал. 9 от Закона за здравето и на чл. 98, ал. 7 и нова ал. 8 КСО от ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г., противоречието на чл. 67 от правилника с чл. 98, ал. 7 КСО е очертано още по-силно.
   По изложените съображения чл. 67 от правилника като противоречащ на чл. 98, ал. 7 КСО в редакцията от ДВ, бр. 112 от 2004 г. следва да бъде отменен. Ако не бъде подадена касационна жалба или протест или ако подадените бъдат отхвърлени от касационната инстанция, решението следва да се обнародва в „Държавен вестник”. По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,    Отменя чл. 67 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 97 от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 89 и 96 от 2005 г., бр. 84 от 2007 г., Решение № 2873 от 13.03.2008 г. на ВАС на РБ – бр. 95 от 2008 г. от адм. д. № 11138/2007 г. на ВАС, Iа отделение, тричленен състав).
   Решението е оставено в сила с решение № 13848 от 18.11.2009 г., постановено по адм. дело № 11243 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд – петчленен състав, I колегия.