Върховният административен съд в състав: председател: Виолета Ковачева, и членове: Маруся Димитрова и Атанаска Дишева, при участието на секретар-протоколиста Цени Йорданова разгледа административно дело № 4021 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд – тричленен състав, докладвано от председателя Виолета Ковачева.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по оспорване, подадено от Конфедерация на труда „Подкрепа“ – София, представлявана от Димитър Радославов Манолов, против Постановление № 26 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 13 от 2009 г.), с което е изменена и допълнена Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, приета с ПМС № 32 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2002 г., бр. 19 от 2004 г. и бр. 15 от 2007 г.).

Според оспорващия постановлението е незаконосъобразно, тъй като е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 3 АПК. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 във връзка с ал. 1 КТ такива нормативни актове се приемат от МС при задължително сътрудничество и консултации с представителните организации на работниците и служителите и работодателите и в случая е нарушена тази разпоредба, тъй като на заседанието на НСТС не е присъствала една от страните и същото е било нередовно, а съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от правилника заседанията на НСТС са редовни, ако на тях присъстват представители и на трите участващи в него страни. По съображения в този смисъл, изложени подробно в жалбата, се иска отмяна на атакуваното постановление.

Ответната страна – Министерски съвет, оспорва жалбата като недопустима поради липса на правен интерес и като неоснователна.

Заинтересованата страна счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването и счита, че постановлението на МС като незаконосъобразно следва да се отмени.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на оспорването, наведените в него доводи и възраженията на страните по делото, приема следното:

Преди всичко неоснователен е доводът на ответната страна за липса на правен интерес от оспорването така, както изисква разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК. За наличието на правен интерес съдът се е произнесъл и с определението от 19.ІІІ.2009 г., като е допуснал за разглеждане жалбата на Конфедерация на труда „Подкрепа“. Независимо от това, то самият закон презюмира наличието на правен интерес от оспорването на приетия акт, след като КТ „Подкрепа“ и КНСБ са единствените представителни синдикални организации на национално равнище и са една от трите равнопоставени страни в социалния диалог съгласно чл. 3 и 3а КТ. Предвид това, жалбата на КТ „Подкрепа“е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.

Обжалваното постановление изменя и допълва Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, която урежда трудови и непосредствено свързани с тях отношения, както и осигурителни отношения на българските граждани. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Кодекса на труда такива нормативни актове се приемат от Министерския съвет при задължително сътрудничество и консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Предвидените в Кодекса на труда сътрудничество и консултации се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) при следване на процедурите, уредени подробно в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (ПОДСТС). Съгласно чл. 9, ал. 1 от правилника НСТС приема своите решения на заседания. Решенията на НСТС могат да се вземат и в оперативен порядък, при условие че по разглежданите въпроси е постигнато съгласие в постоянните комисии, което съгласие е оформено в протокол. В конкретния случай няма проведено заседание на НСТС, на което да са обсъдени визираните в постановлението изменения и допълнения на цитираната наредба. Ето защо аргументът на оспорващия, че постановлението е прието на нередовно заседание на НСТС, на което не е присъствала една от трите страни – постоянен член на НСТС-представителните организации на работниците и служителите, е несъстоятелен. От представените по делото доказателства е видно, че обсъждане на оспорваното постановление е проведено единствено в Комисията по осигурителни отношения към НСТС, но не и на заседание на НСТС. На проведеното на 23.01.2009 г. заседание на Постоянната комисия по осигурителни отношения, която е орган на НСТС, единодушно е било взето решение да се предложи проектът на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица да бъде приет на подпис от членовете на НСТС съгласно чл. 9, ал. 1, изр. 2 от ПОДСТС. Видно обаче от Протокол № 3 от 23.01.2009 г. (съгласуван на подпис), представителите на синдикалните органи не са подписали взетото от останалите страни в НСТС решение за приемане на проекта на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Това прави невалидно взетото решение, тъй като при вземането му не участва един от постоянните членове на органа, който взема решението. Не могат да бъдат възприети аргументите на ответната страна по делото, че след като протоколите са били представени на всички страни в съвета, то те са валидни, независимо от това, дали страните са ги подписали. Разпоредбите на чл. 3д, ал. 2 и 3 КТ, които предвиждат, че заседанията на съветите за тристранно сътрудничество са редовни и когато на тях не присъстват упълномощени представители на някои от участниците от страна на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, в случай че те са били уведомени, са неприложими при вземането на решения в оперативен порядък. Възможността за вземане на решения в оперативен порядък по силата на чл. 9, ал. 1, изр. 2 ПОДСТС, която съществува в случай, че между участниците в постоянните комисии се постигне съгласие по разглежданите въпроси, цели именно избягване на необходимостта от свикване и провеждане на заседание на съвета. Тя обаче предполага, че членовете на съвета са постигнали единодушие по даден въпрос, което следва да бъде отразено освен в решението на комисията и в решението на самия съвет. В конкретния случай от Протокол № 3 от 23.І.2009 г. става явно, че членовете на НСТС не са постигнали съгласие за приемане на проекта на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. При това положение, поради липсата на единодушие от членовете на съвета при подписване на протокола, е следвало да бъде свикано редовно заседание, на което проектът отново да бъде поставен за обсъждане и вземане на решение, но това не е направено. Ето защо съдът счита, че е налице нарушение на процедурата за вземане на решения, установена в Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, което е довело до липсата на съгласуване на проекта за нормативен акт с НСТС и съответно до нарушение на чл. 3, ал. 2 КТ. Налице е неспазване на административнопроизводствените правила поради несъгласуване на проекта за нормативен акт, което е съществено нарушение и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 АПК.

Предвид изложените съображения се налага изводът, че оспореното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 193 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,

Отменя Постановление № 26 на Министерския съвет от 2009 г. за изменение и допълнение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, приета с ПМС № 32 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2002 г., бр. 19 от 2004 г. и бр. 15 от 2007 г.).

В случай на неподаване на касационни жалби или протест или ако те са отхвърлени от 5-членен състав на ВАС, решението да се обнародва по реда на чл. 194 АПК.