Производството е по чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 и чл. 191, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Димитър Тодоров Киров от Сливен срещу решение № 12 от 25.II.2009 г. по адм. дело № 281/2008 г. на Административния съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против чл. 33, т. 16 от Наредбата за обществения ред в община Сливен. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът - Общинският съвет Сливен, моли да се потвърди оспореното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна и в тази насока изцяло се споделят аргументите на участващия по делото прокурор.

Установява се, че наредбата е в сила от 2001 г. Разпоредбата по чл. 33, т. 16 е нова, допълнително приета съгласно т. 11 от Решение № 499 от 28.II.2002 г. на ОбС - Сливен, и с нея се забраняват престоят и паркирането на таксиметрови автомобили с цел изчакване на клиенти, освен на определените за тази цел таксиметрови стоянки. Тя е оспорена от жалбоподателя Димитър Киров пред компетентния АС - Сливен, при наличие на правен интерес за това, тъй като същият е таксиметров шофьор. Незаконосъобразни и необосновани обаче са изводите на съда, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за отмяна на подзаконовата правна норма.

На първо място неоснователно съдът е пренебрегнал допуснатите от административния орган нарушения на процедурата по приемането й, които в случая следва да се определят като съществени. От материалите по делото е видно, че новият ограничителен текст на чл. 33, т. 16 от наредбата е приет, без да е било проведено обсъждане преди това от лица и организации, чиято дейност пряко се засяга от въведеното изменение. Нещо повече, в случая не само проектът за изменение на процесния акт не е бил доведен до знанието на заинтересуваните лица, но и липсват доказателства за оповестяване по какъвто и да е начин на приетите вече изменения. В обжалваната част на решението на местния орган за самоуправление няма отразени мотиви относно възникналата нужда от местно значение за въвеждане на новата разпоредба. Такива мотиви не се съдържат и в останалите документи по административната преписка - в предложението на кмета на общината и в приложените протоколи от заседанията на постоянните комисии. Посоченото съставлява нарушение на административнопроизводствените правила съгласно императивните изисквания по смисъла на чл. 37, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и по аргумент на чл. 14 - чл. 16, чл. 20 във връзка с чл. 10, чл. 11 и чл. 13, чл. 21, ал. 2 и чл. 22, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА (УПЗНА).

На второ място като неправилен следва да възприеме и изводът на съда, че оспореният текст не противоречи на норми от по-висока степен, като Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), Наредба № 1 от 17.I.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и Наредба № 34 от 6.ХII.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта.

Безспорно е, че по силата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП общината организира движението по пътищата, които стопанисва, по начин, осигуряващ бързо и сигурно придвижване на МПС. Както е отбелязано в мотивите на съдебното решение, нормата на чл. 45, т. 2 от Наредба № 34/1999 г. - в приложимата й редакция към процесния период (2002 г.), предвижда забрана за водачите на таксиметрови автомобили да престояват на спирка от редовните линии за обществен транспорт или на участък от пътното платно за изчакване на клиенти, при което се създават затруднения за останалите участници в движението за изчакване на клиенти. А според разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от визираната наредба пътникът наема таксиметров автомобил от незабранените с пътни знаци или маркировка места за спиране или престой (ДВ, бр.109/1999 г.), което може да стори и от таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак “Такси”, чрез подаване на сигнал с ръка, чрез повикване по телефон и по договор.

Анализът на цитираните норми, съпоставен с оспорения текст на чл. 33, т. 16 от общинската наредба, която е с неясна и твърде обща формулировка, сочи за незаконосъобразно разширително тълкуване на правомощията на Общинския съвет да регулира конкретните обществени отношения, свързани с таксиметровия превоз на пътници. На практика са въведени ограничения, които не са предвидени в нормативни актове от по-висока степен, включително и с оглед компетентността на административния орган по чл. 6, т. 1, чл. 10, чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 1/2001 г., регментиращи изготвянето и одобряването на Генерален план за организация на движението (ГПОД), и чл. 47, ал. 1 от Наредба № 34/1999 г., регламентиращ правомощието на ОбС да определя броя, местонахождението и сигнализирането на таксиметровите стоянки на територията на общината. В случая недопустимо е разширено приложното поле на ЗДвП, ЗАвтП и цитираните две наредби, по който начин са създадени нови правила за поведение в противоречие с действащата правна уредба и които позволяват нееднозначно тълкуване - нарушение на чл. 8, чл. 9, ал. 1 и чл. 15 ЗНА.

С оглед на изложеното следва да се приеме за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че оспореното изменение на действащата на територията на община Сливен наредба за обществения ред е извършено в съответствие със законовите изисквания. Това обосновава отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната жалба на касатора срещу чл. 33, т. 16 от подзаконовия нормативен акт.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Отменя решение № 12 от 25.II.2009 г. по адм. дело № 281/2008 г. на Административния съд - Сливен, и вместо него постановява:

Отменя чл. 33, т. 16 от Наредбата за обществения ред в община Сливен.

Решението е окончателно.