Съдебна практика
Решение №14946 от 08.12.2009 г. на ВАС по адм.д. №5837/2009г.,
Върховният административен съд в състав: председател: Дима Йорданова, и членове: Георги Ангелов и Севдалина Червенкова, с участието на секретар-протоколиста Пенка Котанидис разгледа административно дело № 5837 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд – второ отделение, докладвано от председателя Дима Йорданова.
Производството е образувано по реда на глава десета, раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс по подадена жалба от жалбоподателите срещу Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на служителите от Министерство на вътрешните работи, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена със Заповед рег. № МЗ-11 от 5.VІ.2007 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 21, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Поддържа се становище за нищожност на същата с оглед на обстоятелството, че не е обнародвана в „Държавен вестник“ с оглед чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и в несъответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и се иска обявяването й за нищожна.
Алтернативно е поискано с жалбата отмяната на разпоредбата на 19, ал. 1 и 2 от цитираната инструкция като незаконосъобразна, поради противоречието й с норми от по-висок ранг – чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР, с чл. 51, ал. 1, т. 8 от с.з., чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, чл. 32, ал. 1 от Закона за държавния служител и чл. 6 от Конституцията на Република България.
Ответникът – министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител, излага становище за недопустимост на жалбата, поради това, че актът не подлежи на оспорване, както и поради липса на правен интерес от оспорването, като алтернативно поддържа мнение за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за допустимост на жалбата, а по същество счита, че е основателна.
Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите на страните и представените по делото доказателства, прие следното:
Жалбата е подадена от лицата, имащи правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима – чл. 186 АПК.
Основаните елементи, образуващи фактическия състав на нормативния акт и обуславящи неговата валидност, са: издаване от компетентния за неговото издаване орган, писмена форма на акта и неговото обнародване съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Чрез обнародването в „Държавен вестник“ нормативните актове се довеждат до всеобщо знание и се определя началният момент, от който те произвеждат своето действие. Това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаване на акта и до необходимост от защита срещу него, каквото е положението, ако нормативният акт е издаден от некомпетентен орган или по съдържание противоречи на нормативен акт от по-висока степен, или ако не е спазена предвидената от Конституцията или закона процедура за издаването му. С необнародването на обжалваната инструкция или на който и да е подзаконов нормативен акт в „Държавен вестник“ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. е. не е изпълнена процедурата по издаването му. Това е така, защото необнародваният нормативен акт не произвежда целеното с него правно действие, а ако бъде приложен преди обнародването му, какъвто е конкретният случай, е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание. Оспорената инструкция е приложена, без да е обнародвана, и е създала привидност, че има правно действие и че валидно регулира съответните обществени отношения. Ето защо е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването й – липсата на обнародване, което е особено съществено, и като такава (необнародвана), но приложена, следва да се обяви нейната нищожност. Обявяването й за такава рефлектира и върху основателността на оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 1 и 2 като незаконосъобразна.
По изложените съображения Върховният административен съд, ІІ отделение,
РЕШИ:
Обявява нищожността на Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на служители от Министерство на вътрешните работи, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена със Заповед рег. № МЗ-11 от 5.VІ.2007 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението е оставено в сила с Решение № 8917 от 29.VІ.2010 г., постановено по адм. дело № 4345 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд – петчленен състав, ІІ колегия.
Производството е образувано по реда на глава десета, раздел ІІІ от Административнопроцесуалния кодекс по подадена жалба от жалбоподателите срещу Инструкция за подбора, подготовката и преминаване на служба на служителите от Министерство на вътрешните работи, изпращани за участие в мисии на международни организации, утвърдена със Заповед рег. № МЗ-11 от 5.VІ.2007 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 21, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Поддържа се становище за нищожност на същата с оглед на обстоятелството, че не е обнародвана в „Държавен вестник“ с оглед чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и в несъответствие с разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и се иска обявяването й за нищожна.
Алтернативно е поискано с жалбата отмяната на разпоредбата на 19, ал. 1 и 2 от цитираната инструкция като незаконосъобразна, поради противоречието й с норми от по-висок ранг – чл. 212, ал. 1, т. 7 ЗМВР, с чл. 51, ал. 1, т. 8 от с.з., чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, чл. 32, ал. 1 от Закона за държавния служител и чл. 6 от Конституцията на Република България.
Ответникът – министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител, излага становище за недопустимост на жалбата, поради това, че актът не подлежи на оспорване, както и поради липса на правен интерес от оспорването, като алтернативно поддържа мнение за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за допустимост на жалбата, а по същество счита, че е основателна.
Върховният административен съд, второ отделение, като прецени доводите на страните и представените по делото доказателства, прие следното:
Жалбата е подадена от лицата, имащи правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима – чл. 186 АПК.
Основаните елементи, образуващи фактическия състав на нормативния акт и обуславящи неговата валидност, са: издаване от компетентния за неговото издаване орган, писмена форма на акта и неговото обнародване съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
Чрез обнародването в „Държавен вестник“ нормативните актове се довеждат до всеобщо знание и се определя началният момент, от който те произвеждат своето действие. Това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на нормативния акт води до опорочаване на акта и до необходимост от защита срещу него, каквото е положението, ако нормативният акт е издаден от некомпетентен орган или по съдържание противоречи на нормативен акт от по-висока степен, или ако не е спазена предвидената от Конституцията или закона процедура за издаването му. С необнародването на обжалваната инструкция или на който и да е подзаконов нормативен акт в „Държавен вестник“ е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т. е. не е изпълнена процедурата по издаването му. Това е така, защото необнародваният нормативен акт не произвежда целеното с него правно действие, а ако бъде приложен преди обнародването му, какъвто е конкретният случай, е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание. Оспорената инструкция е приложена, без да е обнародвана, и е създала привидност, че има правно действие и че валидно регулира съответните обществени отношения. Ето защо е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването й – липсата на обнародване, което е особено съществено, и като такава (необнародвана), но приложена, следва да се обяви нейната нищожност. Обявяването й за такава рефлектира и върху основателността на оспорената разпоредба на чл. 19, ал. 1 и 2 като незаконосъобразна.
По изложените съображения Върховният административен съд, ІІ отделение,
РЕШИ:
Решението е оставено в сила с Решение № 8917 от 29.VІ.2010 г., постановено по адм. дело № 4345 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд – петчленен състав, ІІ колегия.
Последни теми от форума
от REVOLUTION на 08.02 17:42 1 мнения
от REVOLUTION на 08.02 17:40 14 мнения
от biserb на 08.02 17:40 6 мнения
от REVOLUTION на 08.02 17:42 1 мнения
от REVOLUTION на 08.02 17:40 14 мнения
от biserb на 08.02 17:40 6 мнения


