Производство по чл. 185 и сл. АПК.

Образувано по жалба на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ – ЕАД, със седалище в София и адрес на управление бул. Г. М. Димитров 1, представлявано от изпълнителния директор д-р Сотир Марчев; „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Варна“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление Варна, ж.к. Чайка, ул. Никола Вапцаров 1, представлявано от изпълнителния директор проф. Николай Пенков; „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Ямбол“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление Ямбол, ул. Д. Благоев 69, представлявано от изпълнителния директор д-р Мариян Ингилиев, и „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Велико Търново“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление Велико Търново, бул. България 38, представлявано от изпълнителния директор д-р Нора Цветкова, чрез пълномощника им адв. Ивайло Боев, за отмяна на т. 7.8 от глава 4 от приложението към член единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 09.02.2010 г.; изм., бр. 67 от 27.08. 2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г.; доп., бр. 79 от 2011 г., в сила от 01.11.2011 г. (наредбата).

В жалбата се поддържа, че жалбоподателите имат пряк личен интерес от отмяната на посочения текст на подзаконов нормативен акт, тъй като са лечебни заведения за оказване на специализирана болнична медицинска помощ в областта на кардиологията, страни са по индивидуални договори, сключени с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез съответните й териториални подразделения (РЗОК), а стандартът по кардиология е приет от НЗОК като приоритетен при формиране на делегираните бюджети на жалбоподателите – здравни заведения.

Твърди се, че оспореният текст на приложението към Наредбата е вътрешнопротиворечив и нарушава правата на пациентите по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и Закона за здравето (ЗЗ), като правото на избор на лечебно заведение, лекар и лекарски екип (чл. 5, т. 10 ЗЗО); правото на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ (чл. 5, т. 5 ЗЗО), и пречи за изпълнение на задължението по чл. 94 ЗЗ за грижа за собственото здраве.

Твърди се, че оспореният текст противоречи и на въведените вече Правила за определяне на задължителни годишни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ за 2011 г. на НЗОК. Тези правила са приети с Решение № РД-НС-04-7 от 31.01.2011 г. на НЗОК и основен принцип на определяне на делегирания бюджет на всяко здравно заведение за 2011 г. е в зависимост от дела на бюджета на всяка болница за 2010 г. от общия бюджет на съответната РЗОК. Въпреки това, основавайки се на оспорения текст на Наредбата, Надзорният съвет на НЗОК е издал Решение № РД-НС-04-15 от 21.02.2011 г. за утвърждаване на прогнозните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ за 2011 г., с което е приел, че касата ще заплаща стойността на лечението само на 8 пациенти на ден, съответно 200 пациенти на месец, което намалява финансирането на болниците жалбоподатели с над 40 % в сравнение с това за миналата година. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на Решението на НЗОК от 21.02.2011 г. и за необходимост от запазване на нивата на финансиране на болниците от предходната година.

Иска се отмяна на посочения текст от приложението към член единствен на Наредбата.

Ответникът по жалбата – министърът на здравеопазването, не взема становище по нея. С писмена молба на юрк. В. Величкова, постъпила по факс, след приключване на съдебното заседание на 18.04.2012 г., е заявено оспорване на жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, като провери законосъобразността на оспорената част на подзаконовия административен акт на всички основания по чл. 196 във връзка с чл. 146 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно наличието на правен интерес от оспорване на посочената разпоредба, задължително се е произнесъл петчленен състав на ВАС, първа колегия, с Определение № 1691 от 02.02.2011 г. по адм. д. № 16662 от 2011 г.

Жалбата е процесуално допустима като подадена против разпоредба на подзаконов нормативен акт, при безсрочност на оспорването, от лица с правен интерес.

По същество съдът намира жалбата за основателна поради следното:

Оспореният текст на медицински стандарт е част от приложение на подзаконов нормативен акт, какъвто е Наредба № 2 за утвърждаване на медицински стандарт по „Кардиология“ от 25.01.2010 г. на министъра на здравеопазването. Нормативният акт е издаден по законова делегация на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения от компетентния министър на здравеопазването, липсва спор относно допускането на съществени нарушения на процедурата по издаването на акта и съдът намира същата за спазена.

Оспореният текст гласи: „7.8. (изм. – ДВ, бр. 92 от 2010 г.) препоръчителният брой пациенти на ден за една ангиографска зала е до 8 пациенти, а за месец – до 200 пациенти“. Той се намира в глава 4, съдържаща Изисквания за отделение за инвазивна кардиология, на раздел ІІ със заглавие „Специална част – Изисквания към задължителните и незадължителните структурни звена и дейности на клиника/отделение по кардиология“ на стандарта. Самият стандарт определя инвазивната кардиология (инвазивна/интервенционална диагностика и лечение) като високоспециализирана дейност в кардиологията и като дял от кардиологията, който се занимава с диагностика и лечение на сърдечни и/или съдови заболявания, осъществявани посредством инвазивни техники чрез перкутанен артериален и/или венозен съдов достъп. В теорията и практиката, както и за нуждите на този стандарт, понятията „инвазивен“ и „интервенционален“ се използват като синоними. Перкутанен е достъпът, осъществен посредством специални устройства (катетри, водачи, стентове), въведени до сърцето и съдовете чрез пункция, артериотомия, венесекция на съдовете. Глава 4 на стандарта се отнася до организацията и провеждането на перкутанни кардиологични интервенции и цели да подпомогне добрата медицинска практика в областта на сърдечно-съдовите заболявания, да осигури високо качество на диагностичните и терапевтичните дейности в инвазивната кардиология и да ограничи броя на усложненията при осъществяването на тези дейности.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.

В оспорената разпоредба на стандарта е формулиран препоръчителен брой пациенти на ден и на месец за съответните медицински интервенции, но съгласно алинея 2 на член единствен на Наредбата дейността по кардиология се осъществява при спазване на стандарта по ал. 1 от всички лечебни заведения, които я извършват, което прави препоръката задължителна. Именно тази задължителност е послужила като основание на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да определи, че касата ще заплаща стойността на лечението само на 8 пациенти на ден, съответно 200 пациенти на месец, което намалява финансирането на болниците жалбоподатели с над 40 % в сравнение с това за миналата 2010 г. Основателно се поддържа в жалбата, че посоченото задължение е несъвместимо с начина на функционирането на тези лечебни заведения – при 24-часов непрекъснат режим на работа и прием на спешни случаи. Тази несъвместимост достатъчно убедително обосновава наличие на противоречие на оспорената разпоредба на подзаконовия нормативен акт със законовата норма на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и намиращото се в нея императивно изискване за осигуряване на защитата на правата на пациентите. Основателно в жалбата се поддържа, че ограничаването на броя на посочените пациенти по посочения в разпоредбата начин нарушава правата на пациентите: като правото на избор на лечебно заведение, лекар и лекарски екип (чл. 5, т. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО); правото на равнопоставеност при ползването на медицинска помощ (чл. 5, т. 5 ЗЗО), и пречи за изпълнение на задължението по чл. 94 ЗЗ за грижа за собственото здраве. Нарушаването на принципа на нормативната йерархия е абсолютно основание за отмяна на оспорената част на подзаконовия нормативен акт.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:
 

Отменя по жалба на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ – ЕАД, със седалище в София и адрес на управление бул. Г. М. Димитров 1, представлявано от изпълнителния директор д-р Сотир Марчев; „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Варна“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление Варна, ж.к. Чайка, ул. Никола Вапцаров 1, представлявано от изпълнителния директор проф. Николай Пенков; „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Ямбол“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление Ямбол, ул. Д. Благоев 69, представлявано от изпълнителния директор д-р Мариян Ингилиев, и „Специализирана болница за активно лечение по кардиология – Велико Търново“ – ЕАД, със седалище и адрес на управление Велико Търново, бул. България 38, представлявано от изпълнителния директор д-р Нора Цветкова, чрез пълномощника им адв. Ивайло Боев, точка 7.8 от глава 4 на раздел ІІ от приложението към член единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 09.02.2010 г.; изм., бр. 67 от 27.08.2010 г.; изм. и доп., бр. 92 от 23.11.2010 г.; доп., ДВ, бр. 79 от 2011 г., в сила от 01.11.2011 г.

Решението е влязло в сила с Решение № 9471 от 29.06.2012 г. по адм. дело № 7560 от 2012 г. на Върховния административен съд – петчленен състав.