Производството е по реда на чл. 228 във връзка с чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Министерския съвет на Република България (МС) за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2357 от 16.02.2011 г., постановено по кас. дело № 14072/2010 по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия (ДВ, бр. 17 от 2011 г.), в частта, в която нормата на § 2, т. 4 от ПМС № 229 от 2009 г. е посочена като такава от допълнителните разпоредби на постановлението вместо от неговите преходни и заключителни разпоредби, а номерът на отмененото с нея постановление на Министерския съвет от 2002 г. е отразен като „216“, вместо „12“. Претендира се също поправка на решението в частта от диспозитива, в която изрично е отразено, че отмяната на § 2, т. 4 от ПМС № 229 от 2009 г. влиза в сила от датата на обнародване на решението в „Държавен вестник“.

Националният съюз на юрисконсултите, Атанас Михайлов Орозов и Красимир Георгиев Гочев са изразили становища за частичната основателност на предявеното от МС искане. В същия смисъл е и даденото от представителя на Върховната административна прокуратура мотивирано заключение. Изложени са съображения, че искането за поправка на последния абзац от диспозитива на решението влиза в противоречие с изричното правило на чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 194, предложение последно АПК, според което съдебното решение за отмяната на подзаконов нормативен акт влиза в сила в деня на обнародването му. 

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира, че искането е подадено от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустимо, а разгледано по същество – основателно в частите, касаещи поправката на погрешно отразения в решението вид на разпоредбата на § 2, т. 4 от ПМС № 229 от 2009 г. и номерът на отмененото с нея Постановление на МС № 12 от 12.01.2002 г. за преобразуване на редакция „Нормативни актове“, в диспозитива на съдебното решение, посочен като „№ 216“ вместо „12“. В останалата част искането на МС е неоснователно – съставът, постановил Решение № 2357 от 16.02.2011 г. по кас. дело № 14072 от 2010 г., подробно е обосновал правната квалификация на проведеното съдебно производство, включително по мотиви относно различията в естеството на оспорения акт (ПМС № 229 от 23.09.2009 г.) в частта му по чл. 3, ал. 2 и ал. 4, т. 2 и от ал. 5 думите „и 2“ – възприет от втората инстанция като вътрешноведомствен акт на МС на РБ, подлежащ на оспорване при наличие на условието по чл. 2, ал. 2, т. 3, предложение последно АПК и съответно – като подзаконов нормативен акт в частта му по § 2, т. 4 и § 9 от преходните и заключителните разпоредби. Жалбата срещу последните два текста е разгледана по реда на чл. 185 и сл. от раздел ІІІ АПК „Оспорване на подзаконови нормативни актове“, поради което са приложими разпоредбите на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 АПК. Според чл. 194 АПК съдебното решение, с което се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадена касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 1 АПК). В този именно смисъл е и направеното в диспозитива на решението изрично отбелязване, че в частта, в която отменя § 2, т. 4 ПЗР ПМС № 229 от 2009 г., решението влиза в сила от датата на обнародването му в „Държавен вестник“. В останалата част съдебното решение е влязло в сила от датата на обявяването му с оглед правилото на чл. 223 АПК. Предвид изложеното, не би могло да се приеме, че в последния абзац на решението е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, поради което претенцията на МС за поправката й следва да бъде оставена без уважение.

Наред с горното, съдът констатира, че навсякъде в решението § 2, т. 4 и § 9 от ПМС № 229 от 2009 г. са отразени погрешно като част от допълнителните разпоредби на постановлението (състоящи се единствено от § 1) вместо като негови преходни и заключителни разпоредби. В ПМС № 229 от 23.09.2009 г. има включени § 2 и § 9 само като преходни и заключителни разпоредби, поради което липсва каквото и да било съмнение относно формираната от съдебния състав воля за отмяната като незаконосъобразна именно на т. 4 от § 2 ПЗР на ПМС № 229 от 23.09.2009 г., с която е отменено Постановление № 12 на Министерския съвет от 2002 г. за преобразуване на редакция „Нормативни актове“, както изрично това е отразено и в мотивите на постановеното решение. Предвид това и обстоятелството, че в диспозитива на решението, в пояснителната част от изречението, с което съдът постановява отмяната като незаконосъобразна на оспорената т. 4 от § 2 на ПМС № 229 от 2009 г., отмененото с нея ПМС е посочено като издадено през 2002 г. и касаещо преобразуването на редакция „Нормативни актове“, но с номер „216“, вместо „12“, съдът приема, че е налице несъответствие между формираната действителна воля на съда и писменото й изразяване в съдържанието на решението, съответно в мотивите и диспозитива на съдебното решение. Предвид това, с оглед направеното искане в тази му част и по свой почин съдът приема, че описаните по-горе допуснати очевидни фактически грешки в съдебното решение следва да бъдат отстранени по реда, предвиден в чл. 175 АПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:
 

Допуска поправка на очевидни фактически грешки в Решение № 2357 от 16.02.2011 г., постановено по кас. дело № 14072 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия, както следва:

навсякъде в решението, където нормите на § 2, т. 4 и § 9 от Постановление на МС № 229 от 23.09.2009 г. са посочени като такива от допълнителните разпоредби на същото постановление, включително на редове 14, 20, 27 и 40 от диспозитива, вместо „Допълнителни разпоредби (ДР)“ се чете „Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР)“;

на ред 22 от диспозитива на решението вместо „Постановление № 216“ се чете „Постановление № 12“.

Оставя без уважение искането на Министерския съвет на Република България за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2357 от 16.02.2011 г. по кас. дело № 14072 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия, в останалата му част.

Решението е окончателно.