Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадената от министъра на правосъдието чрез представляващия го младши юрисконсулт Трендафилка Рафаилова касационна жалба срещу решение № 59 от 4.01.2012 г., постановено по административно дело № 423 от 2011 г. на Върховния админис­тративен съд, шесто отделение, с което е отменен частично текстът на чл. 295, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г., като след думите „…а за адвокатите…“ вместо съюза „и“ да се чете „само адвокатска карта“. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила разпоредбата на чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС, издаден от министъра на правосъдието.

Ответникът по касация – Любомир Иванов Новиков от София, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната админис­тративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, но същевременно предлага диспозитивът на решението да бъде изменен.

Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и доводите на страните и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, шесто отделение, е оспореният от Любомир Иванов Новиков чл. 295, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г. В цитираната подзаконова норма е предвидено, че защитниците, поверениците и особените представители се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода и задържаните под стража лица след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а за адвокатите – и адвокатска карта.

За да отмени частично текста на чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС, тричленният състав обосновано е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изпълнено изискването за публикуване на проекта на правилника, установено в чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, на интернет страницата на съответната институция за публично обсъждане в 14-дневен срок преди приемането му. Извършил е анализ на законовата и подзаконовата правна уредба, регламентираща организацията и дейността на охраната в местата за лишаване от свобода, и е приел, че подзаконовият нормативен акт е приет в противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг. Развити са съображения, че процесната разпоредба от правилника противоречи на чл. 76, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), в който е предвидено, че лишените от свобода имат право да се срещат с адвокатите насаме, да си кореспондират без ограничение и да ползват телефонна връзка по всяко време на деня. Приел е още, че атакуваният текст противоречи и на чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), в който изрично било записано, че адвокатът има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода. Посочил е, че в ал. 4 на същия текст било регламентирано при свижданията адвокатът да се легитимира само с адвокатска карта. Въз основа на горното е формулирал краен правен извод за наличие на основания по чл. 146, т. 3 и 4 във връзка с чл. 196 АПК за частична отмяна на оспорената разпоредба на чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите в касационната жалба, изложени по съществото на спора. Правилен е изводът, че атакуваната разпоредба следва да бъде частично отменена поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед чл. 26 ЗНА, което е самостоятелно основание за отмяна, и като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг.

Неправилно обаче в диспозитива на решението си съдът, отменяйки частично чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС, е заменил съюза „и“ с наречието „само“, като е постановил „като след думите „...а за адвокатите...“ вместо съюза „и“ да се чете „само адвокатска карта“. Така цитираният диспозитив на съдебния акт е непрецизен, тъй като съдът няма правомощие да дописва нормативния акт. Това налага отмяна на решението, като бъде цитиран целият текст на процесната разпоредба, както и в какво се състои частичната отмяна (отпадане на съюза „и“ след израза „а за адвокатите – “).

Не е налице соченото нарушение на материалния закон, тъй като изложеното от съда съответства на приетите принципни положения, залегнали в чл. 31 и чл. 34, ал. 4 ЗАдв., който е специален в тази материя спрямо сочения от касатора Закон за българските лични документи (ЗБЛД).

Съгласно чл. 134, ал. 1, изречение първо от Конституцията на Република България адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Според втората алинея на същия член организацията и дейността на адвокатурата се определят със закон. Именно в Закона за адвокатурата – чл. 31, е посочено, че адвокатът упражнява правата си само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта. В чл. 9, ал. 5 на същия закон е посочено, че адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка, а съгласно чл. 48 от него – при напускане на колегията адвокатът е длъжен да върне адвокатската карта. Наред с това съгласно чл. 148, ал. 2 от закона личният номер на адвоката от единния адвокатски регистър се вписва в адвокатската карта. Следователно по силата на Закона за адвокатурата именно адвокатската карта е документът, легитимиращ съответното лице като адвокат и в резултат на това осигуряващ му възможността да упражни законните си права. По отношение на лицата, имащи определени специфични права, произтичащи от професионалната им дейност, легитимацията се извършва чрез съответния документ, удостоверяващ това им качество. Самоличността, а по отношение на адвокатите и качеството им на адвокати, се установява със съответния документ за самоличност, респективно – със съответния документ, удостоверяващ качеството адвокат – адвокатската карта.

В касационната жалба са наведени оплаквания във връзка с невъзможността на служителите в местата за лишаване от свобода да бъдат сигурни, че лицето, което се легитимира с представената карта, не е със спрени права да упражнява адвокатска професия. Относно наказанията, налагани на адвокатите за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 ЗАдв., в чл. 144, ал. 2 от същия закон законодателят е предвидил оповестяване в „Държавен вестник“ на адвокатите, лишени от право да упражняват адвокатска професия за срок от 3 месеца до 5 години. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗАдв. адвокатският съвет е длъжен да отпише адвокат, на когото с влязло в сила решение е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“, а председателят на Висшия адвокатски съвет на основание чл. 144, ал. 2 ЗАдв. предприема действия по обнародване на решението на дисциплинарния съд, с което е наложено съответното дисциплинарно наказание.

Предвид изложеното и с оглед изяснеността на спора относно законосъобразността на оспорената разпоредба на чл. 295, ал. 6 ППЗИНЗС следва да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което същата да бъде частично отменена, като се посочи целият текст на нормата и в какво се състои отмяната.

Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,

РЕШИ:
 

Отменя Решение № 59 от 4.01.2012 г., постановено по административно дело № 423 от 2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, и вместо това постановява:

Отменя частично нормата на чл. 295, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 9 от 2010 г., в сила от 1.02.2010 г., която гласи „Защитниците, поверениците и особените представители се легитимират и допускат за среща с лишените от свобода и задържаните под стража лица след представяне на документ за самоличност и пълномощно, а за адвокатите – и адвокатска карта.“, като след израза „а за адвокатите – “ отпада съюзът „и“.

Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила в деня на обнародването му в „Държавен вестник“.